Loading

Здравна библиотека Hero Iamge

Здравна библиотека

В нашата библиотека може да намерите отговори на въпросите свързани с Вашето здраве и полезна информация за нужните стъпки за здравословен живот.

Болести

Рак на гърдата

<p>През последните 20 години е постигнат голям напредък в диагностиката и лечението на рак на гърдата, който е най-често срещаният вид рак при жените. Благодарение на ранната диагностика и хирургични възможности, които предпазват гърдата, шансът да се излекувате от това заболяване се увеличи. Ранно диагностицираният рак на гърдата е напълно лечимо заболяване. Ранната диагностика е много важна!</p> <p><strong>Съдържание</strong></p> <ul> <li>Какво е рак на гърдата?</li> <li>Какви са симптомите на рак на гърдата?</li> <li>Рискови фактори за рак на гърдата</li> <li>Какво може да се направи, за да се намали рискът от развитие на рак на гърдата?</li> <li>Видове рак на гърдата</li> <li>Какво е бучка и киста в гърдата?</li> <li>Какво показва болката в гърдата?</li> <li>Стадии на рака на гърдата</li> <li>Диагностика на рака на гърдата</li> <li>Методи за ранно откриване на рак на гърдата</li> <li>Как се прави самоизследване на гърдите?</li> <li>Лечение на рака на гърдата</li> <li>Методи за лечение на рака на гърдата</li> <li>Живот след рак на гърдата</li> <li>Често задавани въпроси относно рака на гърдата</li> </ul> <p><strong>КАКВО Е РАК НА ГЪРДАТА?</strong></p> <p>Преди 30 години рак на гърдата е наблюдаван при 12-14 жени. Този рак се появява вследствие на неконтролираното размножаване на млекообразуващите клетки в млечния канал на гърдата. Ракът на гърдата представлява 33% от раковите заболявания при жените. Той заплашва 20% от всички пациенти с рак. Днес 1 от 8 жени живее с риск от рак на гърдата през целия си живот.</p> <p>Ракът на гърдата произхожда от ракови клетки, които се образуват в млечните канали в тъканта на гърдата. 80% от раковите заболявания на гърдата са инвазивен дуктален карцином. Инвазивният дуктален карцином показва, че ракът на гърдата възниква в млечните канали. 20% от рака на гърдата е инвазивен лобуларен карцином. Този тип рак на гърдата се развива в млечните жлези, а не в млечните канали. Клетките, които причиняват рак на гърдата, се размножават и растат дълго време. Въпреки това, след размножаването, клетките могат да се разпространят в други органи на тялото чрез лимфата и кръвта. Най-важното при рака на гърдата е да се диагностицира преди да се разпространи в други органи чрез кръвта и лимфата. С диагнозата, поставена на този етап, степента на излекуване е много висока. Ето защо ранната диагностика на рака на гърдата е много важна.</p> <p>Ракът на гърдата е най-често срещаният вид рак при жените. Ракът на гърдата, който се наблюдава при една от всеки 10 жени, средно се открива при 20 от 100 хиляди жени. Ракът на гърдата е много по-рядък при мъжете в сравнение с жените. Въпреки това, когато болестта се развие, протичането й е по-бързо и по-лошо от рака на гърдата, наблюдаван при жените. 1 на всеки 100 рака на гърдата се среща при мъже. Въпреки че причината за рака на гърдата не е точно известна, могат да бъдат споменати много фактори като наследственост, диета, социално-икономически статус, менструален статус, раждания, противозачатъчни хапчета.</p> <p>Честотата на рак на гърдата се увеличава с възрастта. Рискът от рак на гърдата, който е най-често срещан на възраст между 50 и 70 години, се увеличава, когато има фамилна обремененост за рак на гърдата. Когато майка или сестра имат рак на гърдата, рискът от заболяването се увеличава 3 пъти. Поради тази причина хората с фамилна обремененост за рак на гърдата трябва да ходят по често на прегледи, особено след 40-годишна възраст. Хората с мутации в гените BRCA1 и BRCA2 имат висок риск от развитие както на рак на гърдата, така и на яйчниците. Използването на хормонални лекарства за повече от 5 години по време на менопаузата също е един от факторите, които увеличават риска от рак на гърдата.</p> <p><strong>КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА РАК НА ГЪРДАТА?</strong></p> <p>Познаването на симптомите на рака на гърдата е много важно за улавянето му в ранен стадий и за успешното лечение. Най-изявеният симптом на рак на гърдата е осезаема бучка в гърдата. Осезаема бучка може да има в подмишницата, която е различна от гърдата. Когато бучката се уголеми, зърното на гърдата хлътва навътре. Това също е един от симптомите на рак на гърдата. Въпреки че е много рядко, понякога от гърдата може да се отделя течност, смесена с кръв или без кръв, което също може да е признак за рак на гърдата. Ако туморът, причиняващ рак на гърдата, стане твърде голям, се появява оток в кожата на гърдата и може да се появи подуване. В същото време зачервяването и портокаловият вид на кожата са сред симптомите, срещани при рак на гърдата. Ако ракът на гърдата се е разпространил, може да има и оплаквания за областта, където се е разпространил. Разпознаването на признаците на рак на гърдата е много важно за предотвратяване прогресията на болестта. Поради тази причина човек трябва да познава структурата на собствените си гърди и да знае рисковите фактори. Всяка жена трябва да започне да прави сама преглед на гърдите си след 20-годишна възраст, за да може да разпознае признаците на рак на гърдата. Самоизследване на гърдите се прави 5-7 дни след края на менструацията. Жените, които нямат менструация, трябва да го правят веднъж месечно.</p> <p>Можем да изброим симптомите на рак на гърдата, както следва;</p> <ul> <li>Обикновено безболезнена, твърда структура, движеща се в гърдата</li> <li>&nbsp;Твърди, подвижни или неподвижни, осезаеми, обикновено безболезнени твърди частици &ndash; бучки в гърдата, може да има и отоци, които да растат с течение на времето.</li> <li>Видима промяна в размера или формата на гърдите.</li> <li>Зачервяване, синини, рани, разширяване на съдовете, хлътване навътре, чести малки отоци, точковидни дърпания, като портокалова кора по кожата на гърдата.</li> <li>Промяна в цвета и формата на зърното и кръга около него, уголемяване на зърното, сплескване, хлътване навътре, промяна на насочването, корички, пукнатини и ранички.</li> <li>Течение, примесено с кръв или без кръв, отделяно от зърното.</li> <li>Болезнени или безболезнени отоци, които могат да се видят под мишницата и да се усетят с ръка.</li> </ul> <p>Наличието на рисков фактор не означава, че ще се разболеете.</p> <p><strong>РИСКОВИ ФАКТОРИ НА РАК НА ГЪРДАТА</strong></p> <p>Най -важните рискови фактори за рак на гърдата са тези, които не можем да променим. Особено фамилната обремененост за рак на гърдата е един от водещите рискови фактори. Ракът на гърдата, наблюдаван при роднина от първа степен преди 50-годишна възраст, увеличава риска от развитие на рак на гърдата три пъти. Ракът на гърдата, наблюдаван при роднини от втора степен, също е важен рисков фактор за рак на гърдата. Освен това, колкото повече хора в семейството имат рак на гърдата и колкото по-рано бъдат диагностицирани, толкова по-голям е рискът. Друг важен рисков фактор за рак на гърдата е плътната гръдна тъкан. Рискът от рак на гърдата се увеличава при хора с по-малко мазнини в гръдната тъкан. Плътността на гръдната тъкан може да бъде измерена чрез мамографски и сонографски методи. Излагането на лъчетерапия, която се прилага близо до гръдната обиколка, особено при пациенти с лимфом, също е сред рисковите фактори за рак на гърдата. Поради тази причина се препоръчва пациентите, които получават лъчетерапевтично лечение, особено пациенти с лимфом, да имат чести доживотни прегледи след лечението.</p> <p>Трябва да се има предвид и ранната менструация, която се счита за рисков фактор за образуването на рак на гърдата при жените. Особено тези, които имат менструация преди 11-годишна възраст, и тези, които преминават през късна менопауза, се считат за изложени на по-висок риск от развитие на рак на гърдата. Не кърменето или първа бременност след 30-годишна възраст, прекомерната консумация на алкохол и наднорменото тегло също са сред рисковите фактори за рак на гърдата. Освен това хормонът естроген, който се използва за намаляване на ефектите от менопаузата, особено след менопаузата, увеличава риска от рак на гърдата с 1,5 пъти.</p> <p>Други рискови фактори за рак на гърдата са следните:</p> <ul> <li>Да бъдеш жена е рисков фактор от първа степен за рак на гърдата.<em> </em></li> <li>Рискът от развитие на рак на гърдата при човек с фамилна обремененост е по-висок в сравнение с други хора.</li> <li>Рискът от развитие на рак на гърдата се увеличава с възрастта.</li> <li>Белокожите жени са изложени на 20% по-голям риск от тъмнокожите.</li> <li>5-10% от случаите на рак на гърдата са генетични. Това се случва в резултат на дефектни гени (мутация), предавани в семейството. Най-честата причина за генетичен рак на гърдата са генетичните мутации в гените BRCA1 и BRCA2. Рискът за членовете на семейството с BRCA мутация е 80%.</li> <li>Получаването на лъчетерапевтично лечение преди 15-годишна възраст увеличава риска от развитие на рак на гърдата след 40-годишна възраст с 35%.</li> <li>Две трети от жените на възраст над 55 години имат разпространен рак на гърдата.</li> <li>Фактори като стареене или начин на живот могат да променят риска от рак на гърдата с течение на времето.</li> <li>Установено е, че продължителното прекомерно пушене увеличава риска от рак на гърдата.</li> <li>Заседналият начин на живот, без физическата активност и редовно спортуване увеличава риска от развитие на рак на гърдата.</li> <li>Затлъстяването удвоява риска от рак на гърдата при жени в детеродна възраст.</li> <li>Използването на противозачатъчни хапчета увеличава риска от рак 3 пъти при тези с фамилна анамнеза за рак на гърдата.</li> </ul> <p><strong>КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ, ЗА ДА СЕ НАМАЛИ РИСКЪТ ОТ РАЗВИТИЕ НА РАК НА ГЪРДАТА?</strong></p> <p>Има все повече доказателства, че физическата активност под формата на упражнения намалява риска от рак на гърдата. Най -малко 1,25 - 2,5 часа бързо ходене седмично намалява риска от рак на гърдата при жените с 18%. Ако тази разходка е 10 часа седмично, рискът се намалява малко повече.</p> <p>Някои проучвания предполагат, че продължителното кърмене леко намалява рака на гърдата. Проучванията показват, че жените, които използват противозачатъчни хапчета, имат малко по-висок риск от рак на гърдата, отколкото жените, които не го правят. Когато употребата на хапчетата бъде спряна, съотношението на риска се нормализира. Жените, които са имали много раждания и са забременели в ранна възраст, имат намален риск от развитие на рак на гърдата. Причината за това е менструалният цикъл, който спира по време на бременност. Информацията за подгрупата на рака на гърдата, която имате е много важна при вземането на решение за начина на лечение и за неговия успех.</p> <p><strong>ВИДОВЕ РАК НА ГЪРДАТА</strong></p> <p>Видовете рак на гърдата се определят в резултат от патологичното изследване на тъканта, взета чрез биопсия. Въпреки че има много видове рак на гърдата, той обикновено се разпределя под две наименования:</p> <ul> <li>Дуктален карцином, образуван в клетките, образуващи каналите в гърдите</li> <li>Лобуларен карцином в млечните жлези на гърдата</li> </ul> <p>Дукталните и лобуларните карциноми са разделени на неинвазивни/in situ тумори, които не се разпространяват, и инвазивни тумори, които могат да се разпространят.</p> <p><strong>Дуктален карцином In Situ</strong></p> <p>Това е вид рак, който не може да бъде открит чрез палпация и се проявява с неправилна структура и калцификати при мамография. Пациентът с това заболяване може също да има отделяне на течности от зърното.</p> <p><strong>Лобуларен карцином In Situ</strong></p> <p>Това е важен симптом, който увеличава риска от развитие на рак на гърдата и в двете гърди 8-10 пъти. Пациентите в тази ситуация се държат под редовен контрол и внимателно проследяване, като в същото време на пациента се дават защитни лекарства.</p> <p>Процедури като премахване на двете гърди и изпразване на гръдната тъкан може да се извършват при някои пациенти със защитна цел. Хирургични процедури като протезиране и реконструкция на гърдата, които се прилагат, за да се предотвратят козметичните проблеми от страна на пациента, също допринасят положително за социалния живот на пациентите. Ракът на гърдата, който до преди 10 години можеше да бъде класифициран само в 2 групи, сега се разделя на 4 различни подгрупи. Освен това са разработени индивидуални и индивидуални тумор-специфични методи на лечение с различни стратегии за лечение.</p> <p><strong>Инвазивен (разпространяващ) се карцином</strong></p> <p>Инвазивният рак възниква, когато ракът се разпространява по-далеч от горния слой на клетката, която е отправната точка. Повечето видове рак на гърдата са инвазивни карциноми. Дукталният карцином, произтичащ от клетките, образуващи каналите на гърдите, е най-често срещаният вид рак на гърдата сред разпространяващите се ракови заболявания.</p> <p><strong>Възпалителен рак на гърдата</strong></p> <p>Известен е като най-бързия и злокачествен вид рак на гърдата. Симптомите са подобни на възпалителни заболявания, които напълно обграждат гърдата. Той не показва никакви признаци под формата на бучки и понякога може да се появи само със симптоми като зачервяване и твърдост. При заболявания на гърдата, като възпаления, които не се лекуват въпреки антибиотичното лечение, пациентът трябва да се изследва за рак и да се направят необходимите прегледи с мисълта, че може да е рак, докато не се докаже противното.</p> <p><strong>Статистика за рака на гърдата</strong></p> <ul> <li>През 2012 г. в света са открити 1,7 милиона нови случая на рак на гърдата.</li> <li>Първите 3 държави с най-висока честота на рак на гърдата са Белгия, Дания и Франция.</li> <li>Турция е извън топ 20 в списъка на страните с най-висока честота на рак на гърдата.</li> <li>Ракът на гърдата представлява 12% от всички видове рак.</li> <li>25% от раковите заболявания при жените са рак на гърдата.</li> </ul> <p><strong>КАКВО Е БУЧКА И КИСТА В ГЪРДАТА?</strong></p> <p>Осезаемата бучка в гърдата може да бъде киста или твърда маса. Особено фиброаденомът и фиброкистите са много чести маси в гърдите. Тези маси с форма на монета са доброкачествени тумори, които не се превръщат в рак. Жените не могат да различат дали тези маси, които забелязват по време на самоизследването на гърдата, са рак на гърдата или безобиден фиброаденом. Особено при жени под 30 години, фиброаденомите са много чести, поради хормонални промени. Характерът на масата в гърдите се разбира чрез ултразвук на гърдата. Поради тази причина жените трябва да посетят лекар специалист веднага щом забележат промяна или бучка в гърдите си. Представа за характера на бучката в гърдата може да бъде получена с ултразвук и, ако е необходимо, с мамография.</p> <p><strong>КАКВО ПОКАЗВА БОЛКАТА В ГЪРДАТА?</strong></p> <p>Ако болката в гърдите се усеща и в двете гърди, това показва преди всичко хормонални промени и менструален цикъл. В допълнение, фиброаденомът и фиброзната киста също могат да причинят болка в гърдите. Болка в гърдите се наблюдава при бременни жени поради хормонални промени, също така може да се появи при кърмещи жени поради кърмене. В напреднал стадий на рак на гърдата, оток и болка в гърдите може да възникнат поради растежа на тумора. Болката в гърдите обаче не се счита за признак на рак на гърдата.</p> <p><strong>СТАДИИ НА РАКА НА ГЪРДАТА</strong></p> <p>Ракът на гърдата е бавноразвиващ се вид рак. Туморът, който достига размер до 1 см за 5-7 години, може да се разпространи първо в лимфните канали и аксиларните лимфни възли, а след това в отдалечени органи, като черен дроб и кости, чрез кръвта. За да се установи на какъв етап е туморът и къде се е разпространил, се прави стадиране и съответно се решава лечението. Система, наречена TNM, се използва за стадиране на рак на гърдата. Съответно, Т показва диаметъра на тумора, N показва броя на болните аксиларни лимфни възли, а М показва далечното разпространение (метастази). &nbsp;При рака на гърдата се говори за 4 стадия. Стадий I, II и някои тумори от стадий III се считат за ранен стадий на рак на гърдата. Някои от тумори от стадий III и туморите от стадий IV се наричат ​​напреднал стадий при рак на гърдата. При стадирането на рака на гърдата се вземат предвид размерите на тумора и дали той се е разпространил в околните лимфни възли. Съответно можем да дефинираме стадиите на рака на гърдата, както следва;</p> <p><strong>Стадий 0</strong>&nbsp;&ndash; DCIS</p> <p><strong>Стадий I:</strong>&nbsp;Туморът е по-малък от 2 см и все още не се е разпространил в лимфните възли.</p> <p><strong>Стадий II:</strong>&nbsp;Туморът е с размер между 2 и 5 см и може да се е разпространил или да не се е разпространил в околните лимфни възли.</p> <p><strong>Стадий III:</strong>&nbsp;Това означава по-широко разпространение в околните лимфни възли</p> <p><strong>Стадий IV:</strong>&nbsp; Това означава, че е метастазирал в други органи (кости, черен дроб, мозък, бял дроб) или отдалечени лимфни възли.</p> <p><strong>ДИАГНОСТИКА НА РАКА НА ГЪРДАТА</strong></p> <p>Ранното откриване на рака на гърдата е много важно. Всяка жена трябва да познава гърдите си и след 20-годишна възраст трябва да ги проверява ежемесечно и от 40-годишна възраст да ходи на мамографски прегледи. 8 от 10 бучки на гърдата са доброкачествени. Това означава, че не е рак.</p> <p>Ранно диагностицираният рак на гърдата е лесен за лечение и има голям шанс за успех. Например шансът за успех и вероятността да не се повтори заболяването при рак на гърдата, уловен в Стадий 0, е 96%. Процентът на успеваемост е 93% в Стадий I и 85% в Стадий II. Колкото по-рано се диагностицира, толкова по-голям е шансът за успех. За ранна диагностика всяка жена трябва да извършва самоизследване на гърдата, заставайки пред огледалото веднъж месечно, като започне от 20-годишна възраст. Жените на възраст между 35 и 40 години трябва да направят първия си ултразвук на гърдата, а след 40-годишна възраст трябва да правят мамография веднъж годишно.</p> <p>8 от 10 бучки, наблюдавани при диагностициране на рак на гърдата, са доброкачествени. Повечето от тях са неракови маси, наречени фиброаденоми или кисти, наблюдавани в млада възраст и фиброкистозни маси, наблюдавани в средна възраст. Фактът, че масата в гърдата е болезнена или безболезнена, не означава, че това е рак. Въпреки това е абсолютно необходимо да се изясни каква е различната структура или маса в гърдата и когато се забележи, е абсолютно необходимо да се консултирате с лекар. През последните години кампаниите за социална отговорност и програмите за повишаване на осведомеността за рака на гърдата в обществото посочват значението на самоизследването за ранна диагностика.</p> <p><strong>МЕТОДИ ЗА РАННО ОТРИВАНЕ НА РАК НА ГЪРДАТА</strong></p> <p>Самоизследване на гърдите</p> <p>Годишна мамография</p> <p>Годишен лекарски преглед</p> <p>Прегледът на гърдите е много важен за ранната диагностика!</p> <p>Прегледът на гърдата е много важен за предотвратяването на рака на гърдата и за неговото улавяне в ранен стадий. Когато ракът е малка бучка в гърдата, той може да се лекува с почти 100% успех. Друга особеност, която отличава рака на гърдата от другите видове рак, е, че той може да бъде оценен в &bdquo;програми за скрининг на рак&ldquo;. Поради тази причина жените, които нямат оплаквания или бучки в гърдите си, трябва да обърнат внимание на &bdquo;Методите за скрининг&ldquo;.</p> <p><strong>КАК СЕ ПРАВИ САМОИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЪРДИТЕ?</strong></p> <p>Това е лесен метод за редовно преглеждане на собствените гърди пред огледалото всеки месец. Жената трябва всеки месец да прави преглед на гърдата 4-5 дни след края на менструацията. Жените, които са преминали през менопауза и са претърпели операция на матката или яйчниците, трябва периодично да се подлагат на преглед на гърдата веднъж месечно, долу-горе в едни и същи дни. При преглед на гърдата трябва да се обърне внимание на симетрията на гърдата, дали има течение от зърното, наличието на някаква деформация, промени по кожата и дали се напипва бучка с ръка.</p> <p><strong>Преглед на гърдите в 3 стъпки</strong></p> <p><strong>Преглед пред огледалото</strong></p> <p>Вдигнете ръце нагоре. Проверете за всякакви нередности, издърпвания на кожата или вдлъбнатини по двете гърди, рани по зърната, корички, дърпане. Поставете ръце на кръста си и натиснете силно надолу. Свийте гръдните си мускули едновременно. Проверете дали има дърпане по кожата на гърдите ви в огледалото. В резултат на прегледа можете да видите, че гърдите ви не са равни една на друга. Това е нормално и не трябва да се счита за признак на заболяване.</p> <p><strong>Преглед по време на вземане на душ</strong></p> <p>Дръжте лявата си ръка над главата, докато преглеждате лявата си гърда в изправено положение. Прегледайте лявата си гърда, като натиснете дясната си ръка отгоре-надолу и отдолу-нагоре. Проверете с дясната си ръка, като натискате радиално или в кръгове от външната страна на лявата гърда към зърното.</p> <p>* Направете същото с лявата ръка за дясната си гърда. Информирайте вашия лекар, ако в гърдите има твърдост с размер на лешник или орех.</p> <p><strong>Преглед в легнало положение по гръб</strong></p> <p>Когато преглеждате дясната си гърда, поставете възглавница под дясното рамо и поставете дясната си ръка зад главата. Прегледайте дясната си гърда с лявата ръка, като натискате отгоре-надолу и отдолу-нагоре. Огледайте с лявата ръка, като натискате радиално или в кръг от външната страна на дясната си гърда към зърното.</p> <p>* Направете същото с лявата ръка за дясната си гърда. Информирайте вашия лекар, ако в гърдите има твърдост с размер на лешник или орех.</p> <p>Внимателно стиснете зърната на двете гърди. Вижте дали има отделяне на секрет от зърното. Ако това стане, проверете дали е светло оцветено или кърваво. Съобщете на вашия лекар за всяко подуване, удебеляване или отделяне на секрет.</p> <p><strong>Годишна мамография</strong></p> <p>За справка, мамография трябва да се направи поне веднъж на около 30-годишна възраст. За ранно откриване на рак на гърдата, всяка жена на възраст над 40 години, която няма никакви промени в гърдите си, трябва да прави годишна мамография. По този начин е възможно ракът на гърдата да се открие, преди да достигне осезаем размер. Препоръчва се обаче да се направи поне една мамография на 30-годишна възраст и филмът да се запази като отправна точка за бъдещи мамографски снимки. Тези, които нямат фамилна анамнеза за рак на гърдата, трябва да направят първия си ултразвук след 35-годишна възраст, а тези с фамилна анамнеза за рак и с риск от генетичен рак на гърдата трябва да направят първия си ултразвук след 25-годишна възраст. Тези лица трябва да бъдат подложени на редовно ултразвуково проследяване всяка година след първия си ултразвук.</p> <p><strong>Годишен лекарски преглед</strong></p> <p>Редовното проследяване от лекар е много важно за откриването и диагностицирането на рак на гърдата в ранен стадий. Дори да нямат оплаквания, всички жени след 40-годишна възраст трябва да се консултират с лекар и да бъдат прегледани.</p> <p><strong>ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ГЪРДАТА</strong></p> <p>През последните години се наблюдава значим напредък и нови възможности за лечение на рака на гърдата. Това гарантира, че болестта може да бъде напълно елиминирана с ранна диагностика и лечение.</p> <p>Днес, с важните промени в лечението на рака на гърдата и новите възможности, диагностицирането и лечението на болестта стана по-лесно и по-успешно. Приоритет при лечението на рака на гърдата е защитата на целостта на гърдата. При рак на гърдата, установен в ранен стадий, с усъвършенстваните техники могат да се вземат предпазни мерки и без загуба на гърдата, директно се лекува туморът. В случаите, когато гърдата се отстранява хирургично при напреднал рак на гърдата, реконструкцията на гърдата (нова гърда) може да се извърши с техниките на пластичната хирургия. Ракът на гърдата може да бъде излекуван почти 100% благодарение на ранната диагностика.</p> <p>Лечението на рака на гърдата варира в зависимост от стадия на пациента. В стадий 0 няма нужда от следоперативно химиотерапевтично лечение. Често към лечението се добавя лъчетерапия. При стадий I и II, бучката е малка и първо се прави оперативно отстраняване и после се решава дали да се приложи химиотерапия. При стадий III първо се прилага химиотерапия, а след това пациентът се отвежда за операция. В стадий IV може да се помисли за операция, ако ракът не се е разпространил в твърде много части на тялото. Ако обаче разпространението на рака е голямо, определено не се препоръчва само операция. Прилага се само химиотерапия, а понякога и лъчетерапия. Особено Herceptin, Pertuzumab, Kadcylan и Palbociclib са ефективни химиотерапевтични лекарства, които са разработени наскоро. В близко бъдеще специфичните ваксини срещу рак на гърдата също ще бъдат използвани за лечение.</p> <p><strong>МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ГЪРДАТА</strong></p> <p><strong>Оперативен метод</strong></p> <p>При операцията на рак на гърдата основната цел е да се отстрани туморът, така че нищо да не остане и напълно да се отстранят лимфните възли в случаите, които има разпространение в подмишницата.</p> <p><strong>Мастектомия</strong></p> <p><strong>Обикновена мастектомия:</strong> Тази процедура се нарича още тотална мастектомия. Отстранява се цялата гърда, включително зърната, но не и аксиларните лимфни възли или мускулните тъкани под гърдата. Това е метод, който в днешно време не е много предпочитан.</p> <p><strong>Съхраняваща кожата мастектомия:</strong> При някои жени, гърдата може да бъде реконструирана по време на операция. Тази процедура се нарича мастектомия, съхраняваща кожата. По-голямата част от кожата над гърдата (включително около зърното (ареола) и зърното остава незасегната.</p> <p><strong>Радикална мастектомия:</strong> При тази мащабна операция се отстраняват цялата гърда, подмишничните жлези и гръдните (гръдната стена) мускули под гърдата. Радикалната мастектомия е метод, който е бил използван доста често в миналото.</p> <p><strong>Операция със запазване на гърдите</strong></p> <p>Когато ракът на гърдата се открие рано, повечето от засегнатата част на гърдата се отстранява. Въпреки това, частта, която трябва да бъде отстранена, зависи от размера и местоположението на тумора и други фактори. При лумпектомия се отстранява само масата в гърдите и околните тъкани. Лъчетерапията е метод на лечение, прилаган след лумпектомия. Ако на пациента ще бъде приложена и адювантна химиотерапия, лъчетерапията обикновено се отлага, докато химиотерапевтичното лечение приключи. При квадрантектомия се отстранява една четвърт от гърдата. Лъчетерапията обикновено се прилага след операция. Отново при този метод, ако се предписва химиотерапия, лъчетерапията се отлага.</p> <p><strong>Операция на лимфни възли</strong></p> <p>За да се определи разпространението на рака на гърдата в аксиларните лимфни възли, се вземат и изследват под микроскоп един или повече лимфни възли. Този преглед е важен за стадирането на рака, определянето на начина на лечение и неговите резултати. Ако се открият ракови клетки в лимфните възли, има голяма вероятност ракът да се е разпространил през кръвния поток в други части на тялото. Наличието на ракови клетки в лимфните възли под мишницата играе важна роля при вземането на решение какъв вид лечение да се приложи след операцията, ако е необходимо.</p> <p><strong>Лъчетерапевтично лечение</strong></p> <p>С лъчетерапията при рака на гърдата се цели унищожаването на раковите клетки, които могат да останат след операцията. При лечението на рак на гърдата се прилага лъчетерапия, за да се защити останалата тъкан на гърдата, особено при пациенти с висок риск от регенерация и при пациенти, претърпели операция за съхраняване на гърдата.</p> <p><strong>Медикаментозно лечение</strong></p> <p><strong>Химиотерапия</strong></p> <p>Химиотерапията при рак на гърдата се прилага предимно след операция. Въпреки че след операцията не са останали ракови клетки, химиотерапевтичното лечение може да продължи известно време като превантивна мярка.</p> <p><strong>Хормонотерапия</strong></p> <p>Целта на хормоналната терапия е да се намали количеството хормони на раково болния в случаите на рак на гърдата, чувствителен към женски хормони. Някои ракови клетки, които са чувствителни към хормона естроген, растат и се размножават по-бързо. Този метод на лечение предотвратява развитието на рак, като елиминира ефекта на естрогена.</p> <p><strong>Интелигентни терапии</strong></p> <p>Ракът на гърдата е заболяване, което изисква индивидуално и специфично за тумора лечение с различни стратегии за лечение. В миналото нямаше други възможности освен класически химиотерапевтични лекарства и хормонални лечения, но днес се използват по-нови и по-ефективни химиотерапевтични лекарства, насочени интелигентни лекарства, които могат да се приемат интравенозно и перорално, и нови лекарства за хормонална терапия. Всички те заедно водят до успешни резултати.</p> <p><strong>ЖИВОТ СЛЕД РАК НА ГЪРДАТА</strong></p> <p>Много е важно да се планира моделът на лечение, фокусиран върху качеството на живот на пациента. При повечето от пациентите след операция (отстраняване на подмишничните лимфни възли) се наблюдава ограничение на движението в рамото, а понякога и лимфодем. Благодарение на програмите за упражнения и рехабилитация, които са планирани правилно и в ранен период, тези проблеми на пациентите се отстраняват. С доживотните програми за проследяване на пациентите, вероятността за получаване на трайни ограничения в движението на рамото и лимфодем може да бъде значително намалена.</p> <p>Сексуалните и психологически проблеми, наблюдавани при почти 70% от пациентите, излекувани от рак на гърдата, могат да бъдат подпомагани от специалисти, а онези, които възникнат впоследствие могат да бъдат отстранени. Упражненията, провеждани през цялото време на заболяването, трябва да се възобновят малко след операцията и трябва да се правят редовно. Повечето рецидиви на рак на гърдата се появяват през първите 3 години. Поради тази причина е важно пациентите да следят своето здравословно състояние до 3 години след края на лечението. Честотата на рецидив на рак на гърдата е 30% в хирургичното поле и 70% в отдалечени органи, което не бива да се пренебрегва. Спортуването и упражненията трябва да бъдат продължени след операцията и правени постоянно.</p> <p><a name="_Hlk78529520">При контролните прегледи се изслушват оплакванията на пациентите и се прави подробен преглед. Не се изисква изследване при пациенти, които нямат оплаквания или подозрителни находки. Въпреки това, при тези, които имат подозрителни находки, се извършват подробни изследвания за изясняване на състоянието. С лечението на рака на гърдата пациентите първо трябва да отворят нова страница за себе си и да заживеят далеч от притеснения и стрес. По време на процеса на лечение на рак на гърдата, при отстраняване на аксиларните лимфни възли се появява ограничение в движението на рамото, а понякога и лимфодем. Благодарение на програмите за упражнения и рехабилитация, които са планирани правилно в ранен период, тези проблеми на пациентите се отстраняват.</a></p> <p>Трябва да се потърси експертна помощ за сексуални проблеми, наблюдавани при 70% от преживелите рак на гърдата. След операция на рак на гърдата спортуването трябва да се продължи. Рискът от рецидив на рак на гърдата съществува през първите 3 години. Поради тази причина контролните прегледи не трябва да се прекъсват след преодоляване на болестта, защото честотата на рецидив на рак на гърдата е 30% в хирургичното поле и 70% в отдалечени органи и това не бива да се пренебрегва.</p> <p><strong>ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО РАКА НА ГЪРДАТА</strong></p> <p><strong>Как трябва да се храни човек в процеса на лечение на рак на гърдата?</strong></p> <p>Диетата в процеса на рак на гърдата има положителен ефект върху лечението на рака на гърдата. След диагностицирането на рак на гърдата пациентите очакват лекарят да им даде списък с диети, за да не се разболеят отново от рак или да се излекуват незабавно и да укрепят имунната си система, но като не получат такъв са разочаровани. Тогава някои частни организации и лица, продаващи продукти на алтернативната медицина, дават погрешна информация на пациента и неговото семейство. Пациентите очакват лекарите да препоръчват някои билки и да записват храните една по една.</p> <p>Според изследванията, специалните добавки, които трябва да се приемат към храненето след диагностициране на рак, причиняват намаляване на апетита на пациента, недостатъчно хранене и загуба на тегло. Отделно от това, &bdquo;хранителният модел, който се основава главно на зеленчуци и плодове, увеличаване на съотношението на бялото месо, вместо червено месо&ldquo;, препоръчан от диетолозите на всички индивиди, е достатъчен за много пациенти с рак, които са в добро състояние. Проучванията показват, че специалните хранителни добавки, които се дават при хранене след диагностициране на рак, само причиняват намаляване на апетита на пациента, недостатъчно хранене и загуба на тегло.</p> <p>По време на лечението на рак на гърдата, в случаи като загуба на тегло, невъзможност за приемане на храна през устата, рани в устата, продължителна диария, продължително гадене и повръщане, недостиг на витамини, лечение на друго заболяване, трябва да се осигури захранване, което да е интравенозно или през устата със специални храни и витамини. Трябва да се избягват преяждането и солената храна! Пациентите с рак на гърдата в ранен стадий трябва да избягват преяждането и солените храни, особено по време на лечението, и трябва да внимават за повишаването на апетита и теглото, образуването на оток, които са ефектите на кортизона, който се използва за намаляване на алергичните странични ефекти преди лечението.</p> <p>Освен това висококалоричните храни като мед и меласа, които се консумират против слабост през този период, може да причинят нежелано качване на теглото и изключително трудно отслабване след това. Освен доказаната полза от използването на джинджифил 0,5-1 mg перорално като хапче против гадене и повръщане при лечението както на рак на гърдата, така и на всички други видове рак, няма билков продукт, който да е успял да влезе в онкологичната литература като научно доказателство. Внимание! Билковите продукти може да навредят на пациентите. През последните 20 години витамините са намерили зона на интензивна употреба с предположението, че &bdquo;ще ни поддържат млади, ще направят кожата ни гладка и ще ни предпазят от странични ефекти по време на лечение на рак&ldquo; със своите антиоксиданти. Въпреки това, в резултат на цялостни проучвания, проведени през последните 5 години, е установено, че ненужните витамини и витамините, използвани без препоръката на лекар, причиняват повече вреда, отколкото полза на организма, дори причиняват увеличаване на някои видове рак. След това пазарът на алтернативната медицина и търговците по света и у нас насочиха своите усилия към билковите продукти. Въпреки това, нежеланите взаимодействия на тези на пръв поглед естествени продукти, особено с химиотерапията и други медицински лечения, поставят много пациенти и лекаря в трудна ситуация.</p> <p><strong>Дали яденето на много захар и сладки храни причинява рак на гърдата?</strong></p> <p>Захарта не е пряко свързана с рака на гърдата. За да се предпазим от рак на гърдата, е достатъчно да внимаваме да бъдем с идеалното си тегло.</p> <p><strong>Трябва ли да стоя далеч от шумни места при лечението на рак на гърдата?</strong></p> <p>В процеса на лечение на рак на гърдата, вместо да се избягват хората, човек трябва да бъде в среда, където има възможност за социализация и морална подкрепа. По време на процеса на лечение няма такова нещо като заразяване с микроби от среда с много хора.</p> <p><strong>Дали парфюмът, дезодорантът, лазерната епилация, перманентният грим причиняват рак на гърдата?</strong></p> <p>Лазерната епилация, перманентният грим, парфюмите и дезодорантите не причиняват рак на гърдата.</p> <p><strong>Кое е най-подходящото време за преглед на гърдата?</strong></p> <p>Преглед на гърдата трябва да се направи 4-5 дни след края на менструацията.</p> <p><strong>На каква възраст трябва да направя първата си мамография и ултразвуков контрол?</strong></p> <p>Трябва да направите мамография и ултразвук веднъж на възраст между 35-40 години. Това се нарича &bdquo;Основна мамография&ldquo;. След 40-годишна възраст трябва да правите рутинен мамографски скрининг.</p> <p><strong>Имам случай на рак на гърдата в семейството си. Кога трябва да направя първия си преглед?</strong></p> <p>След навършване на 25-26-годишна възраст трябва да правите ежегодни рутинни проследявания с ултразвук. При генетичен рак на гърдата възрастта на първата мамография е 26 години. Ако имате фамилна обремененост, трябва да бъдете проследени с мамография след 32-34 годишна възраст.</p> <p><strong>Мамографията влияе ли върху образуването на рак?</strong></p> <p>Ползата от мамографията далеч надвишава вредата. Поради тази причина радиацията, получена при мамографията, никога не трябва да се разглежда като увреждане на организма. През 60-те години на миналия век е установено, че вредата от мамографията е далеч по-малка от ползата при пациенти, които са проследявани мамографски в продължение на 30 години. Мамограмите, от друга страна, дават 10 пъти по-малко радиация от технологиите от този период. При ЯМР няма радиация и няма страничен ефект за пациента.</p> <p><strong>Ракът на гърдата заразен ли е?</strong></p> <p>Никой рак не е заразен. Фактът, че много членове на семейството имат рак, може да е причина за това погрешно схващане. Човек не може да предаде рак на друг човек. Въпреки това има вируси сред причинителите на някои видове рак, като рак на шийката на матката и рак на черния дроб.</p> <p><strong>Какво мога да направя, за да предотвратя рака на гърдата?</strong></p> <p>Не е възможно напълно да се предотврати ракът на гърдата. Честотата на появата може да бъде намалена с променящи се фактори като избягване на тютюнопушене и алкохол, здравословно хранене и упражнения.</p> <p><strong>Спортуването помага ли за намаляване на риска от развитие на рак на гърдата?</strong></p> <p>В ежедневието трябва да изберете спорта, който ви подхожда. Спорт, който може да се прави от много хора, като редовна разходка и бързо ходене. Можете обаче да изберете упражнения, които можете да правите сами или групово като плуване, колоездене, пилатес, йога.</p> <p>*İstatistikler: http://www.wcrf.org/int/cancer-facts-figures/data-specific-cancers/breast-cancer-statistics</p> <p><strong><em>Подготвено от Организацията за медицински издания на Мемориал.</em></strong></p>

Цяло съдържание на болести

Методи за лечение

HIPEC

<p><strong>Как се прилага лечението с HIPEC?</strong><br /> Когато не може да бъде получен желаният отговор от лечението на рак, методът &quot;интраабдоминална гореща химиотерапия-HIPEC&quot; повишава качеството на живот и комфорта на пациента, и предоставя значителни предимства.</p> <p><br /> <strong>КАКВО Е HIPEC /Хипертермична интраперитонеална химиотерапия/?</strong><br /> HIPEC; Хипертермичната интраабдоминална химиотерапия е форма на лечение, наречена &bdquo;Хипертермична интраперитонеална химиотерапия&ldquo; и се споменава често при лечението на рак през последните години. Днес при лечението на рак се използват много различни методи и са постигат значителни успехи. Интраабдоминалното приложение на химиотерапия, наречено HIPEC, е една от най-важните стъпки, предприети в тази област по отношение както на удължаване на живота на пациента, така и на повишаване качеството на живот.</p> <p><br /> <strong>ПРИ КОИ БОЛЕСТИ СЕ ИЗПОЛЗВА?</strong><br /> При някои видове рак, възникващи от интраабдоминални органи, системната химиотерапия, прилагана интравенозно преди (неоадювантна терапия) или след (адювантна терапия) или както преди, така и след операцията, може да не даде очаквания отговор. В този случай, когато не се постигне желаният отговор на приложените лечения, болестта прогресира постепенно и в крайна сметка животът на пациента може да бъде застрашен.</p> <p><br /> При пациенти с перитонеално засягане в напреднал стадий на рак течността (киселина) започва да се натрупва в корема. Тази течност може да доведе до постепенно подуване на корема на пациента и създава налягане и напрежение, което причинява проблеми в &nbsp;дишането и циркулацията. Понякога толкова се разширява, че дори пречи на пациента да лежи. Освен това помага на разпространението на раковите клетки в други области в корема. Въпреки че е възможно да се източи течността през канюлата за облекчаване на пациента, но тъй като патологията продължава, ще има повторно събиране на течност. Групата пациенти с напреднал рак са хора, които са оставили зад себе си всички възможности за лечение и в този случай на преден план излиза лечението с HIPEC, което удължава живота на пациента и осигурява комфорт. С тази процедура се постигат успешни резултати при ракови заболявания на перитонеума, рак на апендикса и рак на яйчниците при жените. В допълнение към тях, той се използва и при рак на дебелото черво, стомаха, а отскоро и на панкреаса.&nbsp;<br /> Някои компоненти не трябва да се пренебрегват при извършване на такива лечения. Има смисъл, когато всички етапи на лечение се провеждат заедно. Например при пациенти с рак на стомаха се започва &quot;Неоадювантна интраперитонеална системна химиотерапия -NIPS&quot;, последвана от стомашна резекция заедно с циторедуктивна хирургия + перитонектомия + HIPEC, накрая лечението се завършва със системна химиотерапия. HIPEC може да се прилага само за &bdquo;палиация&ldquo;, т.е. за малко намаляване на оплакванията, при пациенти с асцит, които не са подходящи за циторедуктивна хирургия, поради общото им състояние и заболяване. Тази процедура няма ефект върху продължителността на живота и се извършва лапароскопски чрез катетри, поставени в корема.</p> <p><br /> <strong>ИЗБОР ЗА ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ НА РАК В СТОМАХА: HIPEC</strong><br /> С прилагането на химиотерапия в стомаха се цели следното: Коремните органи са покрити с коремна обвивка, наречена перитонеум. Тази структура покрива както повърхността на коремните органи, така и вътрешната повърхност на коремната стена. По този начин, малки количества химиотерапевтични агенти, приложени в корема, директно засягат раковите клетки в целевия орган и други органи и области, където те са се разпространили и ги унищожават.</p> <p><br /> <strong>КАК СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО HIPEC?</strong><br /> Ракът се разпространява през кръвта, лимфните възли и чрез изливане в коремната кухина. Следователно при интраабдоминални ракови заболявания туморът може да се разпространи в перитонеума в напреднал стадий на заболяването. В последния стадий на рака, лекарствата, прилагани интравенозно на пациента, може да не достигнат перитонеума на желаното ниво и лечението да става недостатъчно. Въпреки това, перитонеумът, който е покрит с плътен тумор, трябва да бъде философски оценен като орган, органите, вътре в перитонеума, също се почистват, колкото се може по-добре, и микроскопски се прави опит в коремната кухина да няма тумори. Тази процедура се нарича &quot;циторедуктивна хирургия + перитонектомия&quot;. Следвайки тези процедури, в корема със специален апарат се прилагат лекарства за унищожаване на тумори с температура 42-43 градуса. Процесът на интраабдоминално измиване отнема от 60 до 90 минути. През това време се цели да се унищожат туморните клетки на микроскопско ниво.&nbsp;<br /> Перитонеумът и другите органи (яйчници, дебело черво, стомах и др.), ангажирани с раковия орган в целия корем, се изваждат и се извършва макроскопски пълна или почти пълна циторедукция с почистване на тумора. По време на тези процедури може да се наложи временно тънките или дебелото черво да се заусти за коремната стена. След приключване на лечението, червото се вкарва отново вътре. Без тези процеси само приложението на HIPEC няма да има особен смисъл. От друга страна, няма много смисъл да се извършва само циторедуктивна хирургия + перитонектомия. Тези два компонента трябва да се допълват. След циторедуктивна хирургия + перитонектомия + HIPEC, те трябва да бъдат подкрепени непременно от системна химиотерапия. Прилагането на HIPEC се извършва след интраабдоминално почистване на тумора. След почистването на тумора се поставят общо четири дренажа в долния и горния квадрант на корема. Краищата на дренажите извън корема са монтирани към апарата HIPEC (специално устройство, което загрява химиотерапевтичната течност). Две топлинни сонди се поставят в долната част на корема и една от горната страна, за да се следи нивото на температурата. По този начин, докато се дава химиотерапия, температурата се поддържа на желаното постоянно ниво и се следва. Дадената химиотерапевтична течност трябва да бъде 42-43 градуса по Целзий. Количеството на приложената химиотерапевтична течност е приблизително 3 литра. Времето за измиване с химиотерапевтична течност е около 60-90 минути. В края на процедурата течността в корема се връща обратно и процедурата се прекратява. За тази операция, която може да продължи между 6-10 часа, е необходима добра подготовка на пациента и опитно сътрудничество между екип и група.</p> <p><br /> <strong>ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО HIPEC</strong><br /> <strong>Защо химиотерапевтичните лекарства се прилагат чрез загряване?</strong><br /> &bull; Подаването на противоракови лекарства в корема нагрети, улеснява проникването на лекарството в тъканта и увеличава убийствения ефект на избрания химиотерапевтичен агент.<br /> &bull; Самата топлина има противотуморен ефект и топлината допринася за равномерното разпределение на лекарството по всички повърхности в корема.<br /> &bull; По време на процеса на HIPEC туморните клетки се изчистват механично от повърхностите на тънките черва и слоевете съсирек-фибрин.</p> <p><br /> <strong>В кои случаи не се прилага?</strong><br /> Приложението на HIPEC не се извършва в случаи, които произхождат от интраабдоминални органи, но също така са метастазирали в екстраабдоминални органи и тъкани. В случай че в черния дроб има три или по-малко метастатични огнища, те могат да бъдат премахнати и да се приложи HIPEC. Въпреки това, HIPEC не е показен в случаи на обширни чернодробни метастази. Важният орган за една процедура са тънките черва. Тъй като тънките черва са органите, които абсорбират хранителни вещества в храносмилателната система, обширната резекция на тънките черва е несъвместима с живота. Поради това няма много смисъл да се прилага HIPEC при пациенти с обширно засягане на тънките черва.</p> <p><br /> <strong>Какъв е ефектът върху продължителността и качеството на живота?</strong><br /> По-голямата част от тези пациенти са пациенти с рак в напреднал стадий, чиято продължителност на живота е ограничена до месеци. Тази важна подробност не трябва да се пренебрегва, трябва да се има предвид, че болестта не може да бъде излекувана напълно и елиминирана, но комфортът на живота и продължителността на живота могат да бъдат удължени. Прилагането на HIPEC също има различни дългосрочни резултати при различни интраабдоминални органи с рак. В тези случаи на напреднал стадий 5-годишният процент на преживяемост за псевдомиксома перитонеи, който е собствен рак на перитонеума, е около 66-97%. Ракът на яйчниците от коремните органи е ракът, който осигурява най-добра полза и 5-годишната преживяемост е около 50%. 5-годишният процент на преживяемост при рак на дебелото черво е около 30% в подходящи случаи. Тази ситуация се различава леко при рак на стомаха и прогресира по-зле от рак на яйчниците и дебелото черво. Докато очакваната продължителност на живота на пациенти с напреднал рак на стомаха с перитонеални метастази обикновено е около 6 месеца, много обещаващо е да се говори за 5-годишна преживяемост на известна част от пациентите.</p> <p><br /> <strong>Има ли рискове при прилагането?</strong><br /> Съотношението на риска при циторедуктивна хирургия и HIPEC хирургията, която е сложна форма на лечение, е по-високо от другите избираеми стандартни операции. Въпреки това, добри резултати се получават при пациенти, които са добре подготвени преди операцията и са проследени и наблюдавани по време на операцията. По време на операция могат да се появят усложнения като кървене, емболия (на белия дроб и мозъка), недостатъчност на костния мозък поради химиотерапия, бъбречна недостатъчност, анастомотична дехисценция и инфекция на рани. Такива усложнения могат да бъдат минимизирани в добре организирани центрове от опитни екипи. Следоперативната смъртност, с други думи рискът от загуба на пациента, е средно между 0 и 7%, въпреки че в литературата има различни нива. В такива напреднали стадии и тежки случаи на рак, като се има предвид комфортът на живот и времето за оцеляване, постигнати с този метод на лечение, рискът от усложнения и смърт са на приемливо ниво.</p> <p><br /> <strong>За кого е подходящ?</strong><br /> Пациентите, чието общо състояние и оценка са достатъчни и няма разпространение в извън коремните органи и тъкани, са подходящи пациенти за цитордуктивна хирургия + HIPEC</p> <p><br /> <strong>Какво трябва да се има предвид при диетата след HIPEC?</strong><br /> Консумацията на захар определено трябва да бъде намалена колкото е възможно повече. Тъй като туморната клетка се храни със захар. Поради тази причина е необходимо да се избягват особено храни, съдържащи захар. Докато пациентът смята, че се храни със сладките храни, той всъщност храни туморната клетка. От газираните напитки може да се пие само сода. Това обаче зависи от областта, където пациентът е опериран. Газираните напитки не се препоръчват за пациент, претърпял тотална гастректомия. С изключение на захарни газирани напитки, сода могат да пият пациенти извън тази група. В допълнение, диетата след HIPEC може да бъде протеинова диета под контрола на диетолог.</p> <p><br /> <strong>Прилага ли се системна химиотерапия и при пациенти, подложени на HIPEC?</strong><br /> Да, HIPEC не е самостоятелен метод. Преди него има период на химиотерапия. HIPEC се прилага, когато туморът престане да се свива след определен момент от химиотерапията или когато туморът започне да прогресира и страничните ефекти се увеличават. След като те намалеят, системната химиотерапия продължава. Когато дозата лекарства, дадени на тумори, които са се разпространили при системна химиотерапия, не е достатъчна, тази доза не може да се увеличи. Тъй като увеличаването на дозата може да наруши жизнените функции на пациента. Следователно, системната химиотерапия става по-ефективна при групата пациенти, на които е приложена циторедуктивна хирургия, заедно с HIPEC, тъй като туморната маса се свива или почти напълно се елиминира. Тъй като зоната на тумора, срещу която се борят химиотерапевтичните лекарства, намалява.<br /> &nbsp;</p>

Лъчетерапия

<p><strong>КАКВО E ЛЪЧЕТЕРАПИЯТА?&nbsp;</strong><br /> Радиацията е специален вид енергия, носена от вълни или частици. Може да се произвежда със специални устройства или да се освобождава от вещества, наречени радиоактивни. Тази енергия се използва в медицината за изображения, но също така и за лечение на рак и някои други заболявания. Необходими са специални устройства за насочване на лъчението към болния орган. По този начин използването на високи дози лъчева енергия за терапевтични цели се нарича &bdquo;радиотерапия&ldquo; или &bdquo;лъчетерапия&ldquo;.</p> <p><br /> <strong>ПРИ КОИ БОЛЕСТИ СЕ ПРИЛАГА?</strong><br /> Лъчетерапията се прилага при рак, който може да се появи в почти всяка част на тялото и при около 50% от пациентите с рак. При някои видове рак лъчетерапията е единственият метод за лечение. Лъчетерапията, самостоятелно или в комбинация с оперативна и / или медикаментозна терапия (&bdquo;химиотерапия&ldquo;) е метод на лечение, който може да осигури пълно възстановяване при много пациенти.</p> <p><br /> <strong>Лъчетерапия;</strong><br /> &middot;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;За да се свие туморът преди операцията,<br /> &middot;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;За да почистите раковите клетки, които могат да останат в тялото на микроскопско ниво след операция,<br /> &middot;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Сама като основно лечение на болестта<br /> &middot;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;За директно лечение без операция, в комбинация с химиотерапия,<br /> &middot;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;В някои случаи, когато не е възможно да се излекува болестта напълно; Лъчетерапията може да се прилага за намаляване на оплакванията на пациента като болка и кървене. Този тип лечение се нарича &quot;палиативна терапия&quot;.</p> <p><br /> <strong>КАК СЕ ПРИЛАГА?</strong><br /> Лъчетерапията се прилага по два начина. Външно (екстернално) и вътрешно (интернално). За някои пациенти тези две форми могат да се прилагат последователно.</p> <p><br /> <strong>Външно (екстернално):</strong><br /> При повечето пациенти лъчетерапията се прилага външно. Обикновено се прилага в лечебни центрове и амбулаторни клиники и се извършва чрез насочване на лъчите към болната тъкан с използване на апарати за лъчетерапия. До последните години външното прилагане се извършваше в 2 измерения с устройства, наречени Cobalt-60 или линеен ускорител. При двуизмерните лечения за доставянето на адекватната доза до целевия обем се изискват широки граници на безопасност, затова нормалното увреждане на тъканите и страничните ефекти бяха повече. Въпреки това, благодарение на технологичните промени в устройствата за лъчетерапия през последните години, триизмерната конформна лъчетерапия, IMRT (интензивно коригирана лъчетерапия), стереотаксична телесна лъчетерапия (базирана на линак, гамакнайф, киберкнайф) могат да бъдат приложена максимална доза към целевия обем, при минимална доза на нормалната тъкан. Когато се реши да се приложи лъчева терапия, лекарят също ще реши кое устройство е най-подходящо за пациента.<br /> <strong>Вътрешно (интернално):</strong><br /> При вътрешна радиация радиоактивният материал или източник се поставят или директно в тумора, или в телесната кухина с тънка тел или тръби. Понякога може да се постави на празното място, останало след операцията.</p> <p><br /> <strong>Стереотактична лъчетерапия&nbsp;</strong><br /> Това е лечение при лъчевата терапия, при което се подава аблативна (разрушителна) доза радиация до определени точки и се осигурява максимална защита на нормалните тъкани. Тези лечения често се използват най-ефективно при тумори, размери 3 и по-малко сантиметра.<br /> Най-често намира приложение при пациенти, които не могат да се подложат на операция в ранните стадии на рак на белия дроб. Може да се прилага поотделно и в области с метастатични прояви на заболяването.<br /> Лечението често се извършва след специално планиране, като се прилага от 1 до 3 пъти. Както при някои линейни ускорители, могат да се използват и специални устройства.<br /> Това е безболезнен метод на лечение с минимални странични ефекти.</p> <p><br /> <strong>Какъв е планът за лечение и процесът на подготовка за лъчетерапия?</strong><br /> 1.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<strong>&nbsp;Компютърна томография за планиране:</strong> Преди започване на лъчетерапията се прави планиране с компютърна томография и заедно с това се провежда подготвителен сеанс. Целта тук е да се персонифицира лечението и да се определи техниката на облъчване, която трябва да бъде избрана според вида и степента на рака. Подробности за тази подготвителна сесия и самото лечение (особено честотата и продължителността на сесиите) се съобщават на пациента от радиационния онколог по време на първия преглед.<br /> 2.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<strong>Определяне на зоните с тумор или разпространение на тумора:</strong> По време на сесията по лъчетерапия се определя позицията, която пациентът трябва да заеме вътре в апарата и след това се извършва компютърна томография в тази позиция. Съставянето на план за лечение с компютърна томография дава възможност за определяне на областите с тумор или най-рисковите за разпространението на тумора, както и на нормалните тъкани, които трябва да бъдат защитени. По време на томография, понякога може да се наложи венозно инжектиране и уринарен катетър, според областта, която трябва да се изобрази.<br /> 3.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<strong>Определяне на дозата за облъчване:</strong> След като лекарят определи целевия обем и нормалната тъкан от секциите за томография, лекарят и радиационният физик заедно определят дозата на облъчване, от която се нуждае пациентът, как ще се прилага тази доза и колко сесии ще се провеждат. Това обикновено може да отнеме няколко дни.<br /> 4.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<strong>Определяне на източника на лъчение:</strong> Използваните в лъчетерапията радиационни източници са различни. Лекарят може да използва рентгенов лъч или електронен сноп лъчи. Изборът на източник на радиация, който ще се използва, се определя от вида на тумора, местоположението му в тялото и особено от дълбочината му. Високоенергийните рентгенови лъчи се използват за лечение на много видове рак. Електронните лъчи могат да лекуват някои кожни заболявания.<br /> 5.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<strong>Маркиране на зоната, която ще се облъчва:</strong> Лъчетерапевтът прави маркировки върху кожата на пациента, като гарантира, че &bdquo;целевият обем&ldquo; се облъчва от една сесия на лъчетерапия при друга при същите условия. За тази цел се използват писалки с мастило, които не се отстраняват лесно или може да се направи татуаж. Въпреки това трябва да се внимава при къпане маркировката да не се изтрие. Тъй като тези следи ще са необходими, докато лечението на пациента приключи. Ако това се случи, е необходимо да се информира терапевта. Пациентът не трябва сам да бележи мястото на изтритата маркировка.<br /> 6.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<strong>Проследяване на ефекта от лечението:</strong> След започване на лечението лекарят наблюдава реакцията на пациента към лечението, общото състояние и възможните странични ефекти. Тази проверка обикновено се прави веднъж седмично, но честотата може да варира в зависимост от нуждите на пациента. Много е важно планираното лечение да се извършва навреме. Нарушенията в плана могат да намалят очаквания ефект от лечението.</p> <p><br /> <strong>КАКЪВ Е ПРОЦЕСЪТ НА ЛЕЧЕНИЕ?&nbsp;</strong><br /> Преди да започне лечението, пациентът съблича дрехите си и облича нощница. Поради тази причина се препоръчва да дойде на лечение с дрехи, които могат лесно да се сменят.<br /> Техникът по радиотерапия използва предварително маркираните линии върху кожата на пациента, за да определи зоната на лечение. Пациентът трябва да седне на специален стол или да лежи на масата за лечение. Пациентът остава в залата за процедури между 15 до 30 минути на всяка сесия, доставката на определената доза на облъчване се извършва в рамките от 1 до 5 минути. Процедурата на външна лъчетерапия е безболезнена, като правенето на рентгенова снимка.<br /> Пациентът няма нужда да задържа дъх по време на процедурата и е достатъчно само нормално дишане. При сеансите на лъчетерапия е важно да се обездвижи средата около пациента, да не се нарушава позицията на пациента, така че определената доза да се достави по най-прецизния начин и лъчите да достигнат точното място в тялото, при всеки сеанс да бъде положен на една и съща позиция, необходимо е на пациента да се осигури комфорт по най-добрия начин. В процеса на обездвижване (фиксиране), могат да се използват аксесоари като маски за главата, за врата, вакуумни легла, подколенни стабилизатори или тегличи за рамене, в зависимост от третираната зона.<br /> Техникът по радиотерапия напуска стаята, преди облъчването. Устройствата се контролират от малка зона наблизо. Пациентът може да наблюдава през монитор или прозорец. Междувременно, когато пациентът говори, гласът му може да се чуе от високоговорителя и да се установи комуникация с техника. Може да възникне шум, когато апаратите за лъчетерапия се въртят около зоната на лечение под различни ъгли, поради голямата си структура. Трябва обаче пациентите да имат предвид, че, устройствата се експлоатират от съответните техници и операциите им се проверяват редовно. Всички въпроси относно стаята или устройствата за лечение могат да бъдат зададени на техника или лекаря.<br /> Не е възможно да се види по никакъв начин лъчението, да се чуе или усети звукът му. Ако по време на лечебната сесия възникне ситуация, при която пациентът се чувства много зле или се чувства неудобно, техникът трябва да бъде информиран незабавно. В необходимите случаи работата на устройствата може да бъде спряна веднага.</p> <p><br /> <strong>ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА ЛЪЧЕТЕРАПИЯТА&nbsp;<br /> КАК ЛЪЧЕТЕРАПИЯТА ВЛИЯЕ НА ТЯЛОТО?</strong><br /> Високите дози радиация имат способността да убиват клетките или да им пречат да се делят и размножават. Тъй като раковите клетки се делят и размножават много по-бързо от нормалните клетки, лъчетерапията е по-ефективна върху раковите клетки, отколкото нормалните клетки. Освен това нормалните здрави клетки се възстановяват много по-лесно от раковите клетки. На етапа, наречен &quot;планиране&quot;, се правят необходимите чертежи, за да се изложат болните тъкани на най-много, а нормалните тъкани на най-малко лъчение и лечението се прилага целенасочено.</p> <p><br /> <strong>КОЙ ИЗВЪРШВА ЛЪЧЕТЕРАПИЯТА?</strong><br /> &nbsp;&bdquo;Радиационният онколог&ldquo; е лекар, специализирал се в лечението на заболявания с лъчение, той определя вида и плана на лечение, от които пациентът се нуждае.<br /> По време на лечението специалистите по лъчева онкология работят със специален екип. Този екип се състои от:&nbsp;</p> <ul> <li>&nbsp;Радиационен физик: Проверява дали устройствата работят правилно и доставят ли подходящата доза радиация.</li> <li>Дозиметрист: Определя броя и продължителността на сесиите в леченията.</li> <li>Радиотерапевтична сестра: Осигурява сестрински услуги по време на лечението, като минимизира нежеланите реакции, които могат да се появят при пациента, и му помага да ги понася.</li> <li>Радиотерапевтичен техник: Подготвя пациента преди лечението и осигурява работата на устройствата за лечение.</li> </ul> <p><br /> <strong>ЛЕЧЕНИЕТО ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ?</strong><br /> Прилагането на външна лъчетерапия не прави тялото радиоактивно. Следователно не е необходимо да се избягва контакт с хора, които се лекуват. Дори в ситуации на контакт като прегръдки и целувки, няма риск да се повлияе негативно на други хора.<br /> Страничните ефекти на лъчетерапията обикновено причиняват оплаквания относно третираната област. Лекарят и медицинската сестра предоставят информация на пациента как да управлява тези нежелани реакции. По време на лечението лекарят или медицинската сестра трябва да бъдат информирани, ако има оплаквания като кашлица, треска, изпотяване или необичайна болка. Страничните ефекти обикновено изчезват в рамките на няколко седмици след края на лечението и могат да бъдат контролирани с лекарства или диета. Продължаващите по-дълго странични ефекти, също могат да се управляват с подходящо лечение.<br /> Ефективността на лечението се следи от лекаря. Смята се, че болката след лечението, кървенето и други подобни оплаквания намаляват и с времето се появяват и други констатации за подобрение. Докато лекарят наблюдава ефектите от лечението, може да назначи някои кръвни изследвания. Обикновено тези числа са ниски по време на лечението.<br /> &nbsp;</p>

Xимиотерапия

<p><strong>КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХИМИОТЕРАПИЯТА?</strong></p> <p>Химиотерапията означава лечение на рак с лекарства. Лекарствата, използвани в химиотерапията, инхибират растежа и разпространението на раковите клетки и ги увреждат. Класическите химиотерапии могат да се прилагат самостоятелно, така също да се прилагат с някои лекарствени комбинации и тогава да бъдат по-ефективни. Следователно, химиотерапията може да съдържа повече от едно лекарства.</p> <p><strong>ПРИ КОИ БОЛЕСТИ СЕ ПРИЛАГА ХИМИОТЕРАПИЯ?</strong></p> <p>Според вида и стадия на рака, химиотерапията се прилага за лечение на заболяването, предотвратява разпространението на тумора, забавя растежа му, убива раковите клетки, които са се разпространили от органа, откъдето е започнал, в други части на тялото и подобрява някои симптоми на рака. В някои случаи химиотерапията е единствената възможност за лечение. Химиотерапията се прилага последователно или едновременно с други лечения (операция и лъчетерапия) в зависимост от стадия на заболяването. Например, химиотерапията може да се прилага за намаляване на размера на тумора преди операцията или за предотвратяване размножаването и разпространението на раковите клетки, които могат да останат в тялото след операцията. Същите приложения са валидни преди и след лъчетерапията, химиотерапията може да се прилага едновременно с лъчетерапия.</p> <p><strong>КЪДЕ И КАК СЕ ПРИЛАГАТ ЛЕКАРСТВАТА ЗА ХИМОТЕРАПИЯ?</strong></p> <p>Лекарствата, използвани при химиотерапия, може да се прилагат интравенозно и орално, под формата на хапчета. Химиотерапевтичните лекарства, прилагани интравенозно, се смесват със серум и се дават в различни периоди. При пациенти с дълъг период на химиотерапия може да възникне необходимост от хоспитализация и след известно време да се появи проблем с намирането на вена. Когато е необходимо продължително интравенозно приложение на някои лекарства, химиотерапията се прилага с помощта на устройства, наречени &quot;катетри&quot; или &quot;портове&quot;, които позволяват на лекарството да отиде директно в главната вена. При някои пациенти химиотерапевтичното лечение се извършва и у дома с лекарства, които се приемат през устата. Необходимо е да имате подробна информация за това как да използвате тези лекарства и да се консултирате с лекар в случаите, когато могат да възникнат въпроси. Хапчетата, приемани у дома, са също толкова важни, колкото и интравенозните лекарства и тяхната непълна или неправилна употреба може да повлияе негативно на процеса на лечение. Химиотерапията, заедно с прилагането по венозен път и орално с приемане на хапчета, се прилага и върху някои части в телесната кухина. Тези кухини могат да бъдат: коремна кухина, вътре плеврално и вътре в пикочния мехур. Всички тези лечебни практики трябва да се извършват в напълно оборудван онкологичен център и под контрола на медицински онколог.</p> <p><strong>ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА ХИМИОТЕРАПИЯТА</strong></p> <p><strong>Какви са видовете химиотерапевтични лекарства? Как влияят?</strong></p> <p>При химиотерапията, която има много важно място в лечението на рака, прилагането на &bdquo;класическата химиотерапия&ldquo; запазва своята значимост, иновативните методи от таргетна терапия (&quot;интелигентни лекарства&quot;) до молекулярни приложения увеличават степента на успех.</p> <p><strong>Способността да блокират сигналите за растеж на раковите клетки&nbsp;</strong></p> <p>Насочените към целта &ldquo;интелигентни лекарства&quot;, които често се използват за всеки тип рак, се приемат по два начина: орално с хапчета или интравенозно. Тези лекарства, които са под формата на малки молекули или антитела, се прикрепят към растежните рецептори на раковата клетка и пречат на тумора да получи стимулация на растежа. Лекарствата, с минимални или контролируеми странични ефекти като гадене и косопад, предлагат на пациента ефективна възможност за лечение и повишават качеството на живот на пациента по време на лечебния процес. Умните молекули и целевите лекарства се използват особено при тумори на мозъка, главата и шията, белия дроб, стомаха, гърдите, бъбреците и простатата. Наличието на тези лекарства не премахва съществуването на конвенционалната химиотерапия. Умните лекарства и химиотерапията се комбинират при някои видове рак.</p> <p><strong>Подкрепа на лечението с клетки от имунната система</strong></p> <p>В човешкото тяло има много клетки, които се борят с рака. Известно е обаче, че активирането на тези клетки може да се случи до определен момент. Благодарение на имунотерапиите, които се споменават често през последните дни, собствената имунна система за тази цел използва собствените си клетки. По този начин, с помощта на собствената имунна система и защитни механизми, тялото се бори с рака. Този метод, наречен имунотерапия, има за цел да лекува болестта чрез насочване на борещите се с рака клетки в човешкото тяло към раковата тъкан. Средствата, давани на пациента под формата на серум и в периоди от 2-3 седмици, осигуряват ефективни резултати при злокачествен меланом и рак на белия дроб, много агресивен тип рак на кожата. Освен това имунотерапиите, които могат да се използват при лечението на рак на бъбреците и лимфата, дават успешни резултати при много видове рак.</p> <p><strong>Молекулярни лечения за пациенти, които нямат шанс за операция</strong></p> <p>Молекулярните терапии, които удължават продължителността и подобряват качеството на живота при някои видове рак, също са сред важните възможности за пациенти, които нямат шанс за операция. Молекулите, които могат да открият особеностите или слабостите на раковата клетка, достигат до раковата област, след приемане през устата или вената. Леченията, които минимално засягат здравите тъкани и унищожават туморните клетки с ефективна доза; с мъниста, съдържащи микроскопичен радиоактивен високоенергиен &quot;итрий-90&quot;, достигайки до чернодробните тумори, се допринася за регресия на заболяването и удължаване продължителността на живота. Радиоактивното лечение се използва и при вида рак, наречен &quot;невроендокринен&quot;, който може да се наблюдава при много органи като стомаха, панкреаса, червата, щитовидната жлеза и белите дробове. Молекулярните терапии с Актиний и Лутеций се считат за една от високоефективните възможности за лечение на напреднал рак на простатата и невроендокринен рак. Радиоактивните пептиди, подавани интравенозно се прилепят към повърхността на целевите клетки и излъчвайки голямо количество радиация унищожават раковите клетки. Подобно лечение има способността да спре прогресирането на заболяването при хора, които нямат шанс за операция и туморът е широко разпространен. При рака на щитовидната жлеза се откроява терапията с радиоактивен йод, известна като &bdquo;терапия с атоми&ldquo; и която е най-често срещаната от &bdquo;терапиите с радионуклиди&ldquo;. Процедурата се прилага на повечето пациенти с диагноза рак на щитовидната жлеза като капсула или течност през устата след операция.</p> <p><strong>Как се избират лекарствата за химиотерапия?</strong></p> <p>Изборът на лекарства при химиотерапия се извършва от медицински онколог, според вида на тумора, разпространението, възрастта на пациента, общото му състояние и други съществуващи заболявания (като сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания). Дозите и честотата на приложение на избраните лекарства също се определят от медицинския онколог. Продължителността и честотата на лечението зависят от схемата, определена според състоянието на заболяването и пациента. Продължителността и честотата могат да бъдат променяни от медицинския онколог в зависимост от отговора и страничните реакции, които се появяват при лечението. Обикновено най-често се срещаната честота е 3 или 4 седмици, но някои схеми на лечение се прилагат веднъж седмично или на всеки две седмици. Най-важният момент по отношение на времето на химиотерапията е, че лечението трябва да се извършва редовно, доколкото е възможно и навреме, колкото позволяват страничните ефекти. Когато интервалите на лечение се удължат без никакво изискване, този период може да даде шанс на тумора да се възстанови и да набере сила чрез придобиване на резистентност към лекарства. Туморът може да продължава да расте и се разпространява, а шансовете за лечение на болестта намаляват или се затрудняват. Поради тази причина е много важно пациентите да действат в съответствие с препоръките на лекаря си относно назначенията за химиотерапия. Едно от изискванията на лечебния процес е пациентът да не променя процеса на лечение през периодите, когато не се чувства добре и да приема необходимите лекарства у дома.</p> <p><strong>Какви са страничните ефекти на химиотерапията?</strong></p> <p><strong>Гадене и повръщане</strong></p> <p>При химиотерапията могат да се появят гадене и повръщане. Това се дължи на факта, че някои лекарства повлияват центъра за повръщане в мозъка и движенията на стомаха, причинявайки гадене и повръщане. Този проблем обикновено може да бъде овладян, но е възможно да изисква използването на някои лекарства преди химиотерапията за предотвратяване или намаляване на появата на странични ефекти. Тъй като ефектите на лекарствата могат да варират при различни пациенти, затова може да се наложи приемането на повече от едно лекарство, които да облекчават страничните ефекти. Пациентът, заедно с лекаря и медицинската сестра трябва да изберат най-подходящия метод за пациента, за да се проведе процеса на лечение по най-удобния начин и да се толерират страничните ефекти.</p> <p><strong>Как да се отървем от страничните ефекти, свързани с гадене?</strong></p> <p><strong>В допълнение към приемането на лекарства против гадене, могат да се приложат следните препоръки за намаляване чувството на гадене:</strong></p> <p>Понякога храна или напитка, които са правили положително впечатление в миналото, могат да намалят или премахнат това чувство. Следователно, ако има нещо, което е било полезно при гадене / повръщане преди това, първо то трябва да се опита.</p> <p>Миризмата на горещи храни може да увеличи чувството на гадене. Следователно могат да бъдат предпочитани студените храни като такива, които се сервират при стайна температура или студени, сирене, студени сандвичи, извара, зърнени храни.</p> <p>За намаляване на гаденето трябва да се прилага течна и лека диета. Тъй като бързата консумация на течна храна може да предизвика усещане за ситост в стомаха и вследствие на това гадене и повръщане, е подходящо да пиете течностите бавно, глътка по глътка.</p> <p>Не трябва да се консумират сладки, мазни, пикантни и тежко миришещи храни, които могат да увеличат чувството на гадене.</p> <p>Хората с гадене или повръщане е необходимо да избягват лошата миризма, наблюдаването на хора, които ядат или готвят, звука и миризмите, които могат да предизвикат усещане за гадене.</p> <p>По време на химиотерапия могат да се опитат твърди или меки, ментови и кисели бонбони, които помагат да се намали усещането за неприятен, метален или лекарствен вкус в устата.&nbsp;</p> <p>Препоръчва се течна диета предния ден, в деня на лечението и на следващия ден след химиотерапията. Ястията трябва да бъдат леки и да се храни често.</p> <p>Избягването на харесвани храни по време на интензивното гадене ще помогне за предотвратяване на появата на чувство на отвращение към тези храни по-късно.</p> <p>Може да се опита да избяга от чувството за гадене с хобита като любима музика, телевизионна програма, електронна игра и четене на книга.</p> <p>Отпускането на мускулите чрез дълбоко дишане може да осигури облекчение. Сънят може да помогне в периоди с прекомерно гадене.</p> <p>Спортувайте и се разхождайте на открито, ако не се чувствате уморени.</p> <p>Прилагането на редовни грижи за устната кухина ще предотврати развитието на рани в устата и ще осигури облекчение. За това можете да правите гаргара с газирана солена вода поне три пъти на ден.</p> <p>Лекарството против гадене, препоръчано за чувството на гадене, което се появява сутрин при събуждане от сън, трябва да се приема преди ставане от леглото. Закуската трябва да се консумира 30-60 минути след приема на лекарството. Въпреки всичко това, ако продължава гаденето и повръщането, което увеличава риска от загуба на вода и сол от тялото, трябва да се направи консултация с лекар.</p> <p>Трябва да се консултирате с лекар, ако не можете да се храните или пиете нищо, &nbsp;поради наличието на гадене за повече от няколко дни, повръщате повече от веднъж на ден и в стомаха не се задържа твърда или течна храна.&nbsp;</p> <p><strong>Косопад</strong></p> <p>Загубата на коса, която е често срещан страничен ефект от химиотерапията, се появява и в други окосмени области на тялото. Косата може да започне да пада 2-3 седмици след първото третиране или може да се появи по-късно. След косопад няма пречки да се употребяват перуки, ленти, шалове и др. Косопадът може психически да разстрои пациента. Поради тази причина е важно пациентите да не избягват да споделят своите чувства. Лекарят ще даде информация дали лекарствата, които ще се използват, ще породят падане на косата или не. Трябва да се отбележи, че този страничен ефект е напълно временен. След като химиотерапевтичното лечение приключи, косата и космите ще започнат да растат отново. Възможно е при някои пациенти косата да пониква по трудно след химиотерапията. Пациентите трябва да действат под ръководството на своите лекари по отношение на лекарствата и ледените шапки, за които се смята, че предотвратяват косопада.</p> <p><strong>Какви са общите странични ефекти на химиотерапията и методите за контролиране на тези ефекти?</strong></p> <p>Нежеланите реакции, дължащи се на лекарства за химиотерапия, обикновено се наблюдават при всички лекарства. Не всеки пациент, обаче, може да изпита тези нежелани реакции. Някои групи пациенти завършват процеса, без да изпитват промени в общото здравословно състояние, причинени от ефектите на лекарствата по време на лечението. За да се контролират страничните ефекти на химиотерапията, е необходимо сътрудничеството на пациента, лекаря и медицинската сестра.</p> <p><strong>Как може да се контролира умората?</strong></p> <p>Не е известно точно каква е причината за възникване на умората по време на химиотерапията, но се смята, че причината не е една-единствена;</p> <p>Добро планиране на ежедневните дейности,</p> <p>Леки програми за ходене и упражнения,</p> <p>Борба с болката и депресията,</p> <p>В този период може да се контролира чрез методи като прием на много течности.</p> <p><strong>Как да премахнем проблемите в устната кухина?</strong></p> <p>Химиотерапията може да породи проблеми в устната кухина, като &bdquo;мукозит&ldquo;, който причинява зачервяване в устата, гърлото и венците, и рани в устата. Поради тази причина се препоръчва на пациентите, които ще получат високи дози химиотерапия, предварително да се направят лечение на зъбите и венците.</p> <p><strong>В допълнение към разтвора за грижа за устната кухина, препоръчан от Вашия лекар, по време на периода на химиотерапия се препоръчва:</strong></p> <p>Използването мека четка за зъби,</p> <p>Гаргара с топла газирана вода след всяко хранене и преди лягане,</p> <p>Избягване на твърди и черупкови храни,</p> <p>Хранене с меки храни,</p> <p>Да се избягват горещи храни.</p> <p><strong>Инфекция</strong></p> <p>По време на химиотерапията имунитетът отслабва и човекът става отворен за микроби.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Какви са нещата, които трябва да се вземат предвид, срещу риска от инфекция в този процес?</strong></p> <ul> <li>Не трябва често да се посещават места, посещавани от много хора, като кино, театър, базари,пазари и др.).</li> <li>Пациентите, които имат домашни любимци, по време на лечението трябва да бъдат много внимателни.</li> <li>У дома трябва да се съхранява дигитален термометър и ако температурата е 38 C или по-висока, да бъде информиран лекуващият лекар.</li> <li>Мъжете трябва да внимават да не се наранят по време на бръснене.</li> <li>Живи ваксини не трябва да се прилагат по време на химиотерапия.</li> <li>След всяка дефекация зоната на ануса трябва да се почиства без дразнене и лекарят да бъде информиран, ако се появят болезнени хемороиди.</li> <li>Пъпките не трябва да се изстискват, порязванията, ожулванията и раните, възникнали след леки инциденти, трябва да се проследяват за инфекция.</li> <li>Трябва ежедневно да се взема душ.&nbsp;</li> <li>Лекарят трябва да бъде информиран в случаи като болка по време на уриниране, парене, често уриниране, кашлица, храчки, зачервяване-подуване около ноктите, болка в устата и гърлото, вагинално течение, зачервяване и болка около катетъра, болка и зачервяване около вената за химиотерапия.</li> </ul> <p><strong>Кървене</strong></p> <p>Поради рака и лечението на рак, могат да възникнат проблеми в системата за кървене и коагулация. Понякога, когато се прилагат високи дози, химиотерапевтичните лекарства могат да намалят броя на тромбоцитите (PLT), които осигуряват съсирването на кръвта. Следователно склонността на пациента към кървене може да се увеличи.</p> <p><strong>Как може проблемът с кървенето да бъде взет под контрол?</strong></p> <p>Лекарят трябва да бъде информиран:</p> <ul> <li>Ако по кожата се появят червени петна и синини,</li> <li>Ако в урината се вижда кръв,</li> <li>Ако при дефекация цветът е черен или бял,</li> <li>Ако има необичайно вагинално кървене,</li> <li>Ако има повишаване на температурата, зачервяване и подуване на крака.</li> </ul> <p><strong>Какви предпазни мерки се вземат, ако броят на тромбоцитите (PLT), намалява при химиотерапията?</strong></p> <ul> <li>Не трябва да се използва аспирин и не трябва да се приемат болкоуспокояващи без консултация с лекар,</li> <li>Зъбите трябва да се мият с мека четка за зъби,</li> <li>Носът трябва да се почиства, без да се натиска,</li> <li>Трябва да се внимава да се избегнат изгаряния, в която и да е част на тялото,</li> <li>Трябва да се избягват дейности, които могат да причинят нараняване.</li> </ul> <p><strong>Сексуален живот</strong></p> <p>В процеса на лечение на рак няма нужда да се прекъсва сексуалния живот. При някои пациенти сексуалното желание може да намалее, а при някои да се увеличи. Липсата на сексуално желание не е валидна за всеки пациент и може да изчезне след лечението. Поради тази причина, ако е необходимо, трябва да се получи експертна подкрепа, за да се премахнат фалшивите идеи като &bdquo;риск от предаване на рак&ldquo; между съпрузите, да се избегне страхът и прекъсване на сексуалните отношения.</p> <p><strong>Какви са ефектите от химиотерапията върху половите функции? Как се управляват?</strong></p> <p><strong>За мъжете;</strong></p> <p>Химиотерапията може да причини временно или постоянно безплодие, чрез намаляване на броя на сперматозоидите при мъжете. Поради тази причина е важно да говорите с лекаря преди лечението за лекарствата, които трябва да се използват и за предпазните мерки, които могат да бъдат взети. Всички лекарства за химиотерапия могат да повлияят повече или по-малко броя на сперматозоидите. Ако съществува риск за безплодие от лекарствата, които ще се използват, преди началото на химиотерапията може да се направи замразяване на сперматозоиди и да бъде запазен шансът за раждане на дете в бъдеще.</p> <p><strong>За жените;</strong></p> <p>Лекарствата за химиотерапия могат да повлияят яйчния резерв и хормоналния статус. В някои случаи цикълът на нормалното менструално кървене по време на химиотерапията може да се промени или кървенето може да спре напълно. В зависимост от използваното лекарство и дозата на лекарството може да възникне временно и трайно безплодие. Тъй като може да има промени в хормоналния баланс, могат да се появят симптоми на менопауза, като горещи вълни, изпотяване, сухота и парене във влагалището. При такива проблеми трябва да се потърси лекар.</p> <p><strong>Ако по време на химиотерапията има бременност, през този период какво се прави?</strong></p> <p>Някои лекарства за химиотерапия могат да премахнат шансовете за раждане на дете както при мъжете, така и при жените. Това не е така при всички лекарства, така че понякога може да настъпи бременност по време на химиотерапия. Поради риска от причиняване на вродени аномалии при бебето, по време на процеса на химиотерапия трябва да се прилага контрол на раждаемостта. Заедно с това не трябва да се предпочитат хапчета или спирали, трябва да се вземе мнението на лекаря за различни методи. Също така е важно жените да не отлагат гинекологичните си прегледи по време и след химиотерапия. Жени, които са диагностицирани с рак след раждането, не трябва да кърмят бебето си по време на химиотерапия.</p> <p><strong>Какъв е ефектът от химиотерапията върху мускулната и нервната система?</strong><br /> Някои лекарства могат да повлияят на нервната система, причинявайки изтръпване, парене, слабост в ръцете и краката, особено в пръстите, може да причини и скованост . Освен това рядко може да има загуба на равновесие, затруднено задържане на нещата, болки в ставите, загуба на слуха, коремна болка и запек. Някои лекарства също могат да повлияят на мускулите, причинявайки слабост. Въпреки че тези ефекти са притеснителни, те обикновено не са значителни и изчезват с времето след спиране на лекарството. Рядко може да бъде постоянен при някои пациенти. Оплакванията могат да продължат до 6 месеца, дори след спиране на някои лекарства. Ако симптомите продължават, трябва да се потърси лекар.</p> <p><br /> <strong>Какво трябва да се направи, ако има симптоми като болка и слабост в мускулите?</strong></p> <ul> <li>Когато използвате пробивни и режещи инструменти, внимавайте да не се порежете.</li> <li>Когато се разхождате и се изкачвате по стълби, помогнете си като се държите за парапети или стени, ако е необходимо, използвайте бастун.</li> <li>Внимавайте, обувките Ви да пасват и обхващат добре краката.</li> <li><strong>На пациенти с оплаквания като изтръпване и боцкане по върха на пръстите, свързани с лечението, при докосване на метални повърхности като чайници, дръжки на вратите и др. се препоръчва да използват парче плат.</strong></li> </ul> <p><br /> <strong>Какъв е ефектът от химиотерапията върху кожата и ноктите?</strong><br /> В процеса на химиотерапия по кожата могат да се видят, макар и рядко, проблеми като зачервяване, сърбеж, обелване, сухота и пъпки. Възможно е да има промени в цвета на кожата и ноктите. Ноктите могат лесно да се счупят и по тях може да се появят има линии, кат драскотини. Потъмняването на цвета на вените, по които се прави химиотерапията, не е от значение. Това ще изчезне 1-2 месеца след завършване на лечението.</p> <p><br /> <strong>Какви мерки могат да се вземат срещу кожни проблеми?</strong></p> <ul> <li>Избягвайте прекомерните слънчеви бани, докато получавате химиотерапия, тъй като кожата ви може да потъмнее доста.</li> <li>Ако се появят пъпки, поддържайте кожата си чиста и суха.</li> <li>Ако кожата изсъхне, предпочитайте кратки и малко топли бани, вместо горещи и продължителни бани.</li> <li>Използвайте овлажняващи кремове и лосиони след къпане.</li> <li>Използвайте ръкавици, когато е необходимо, за да защитите ноктите си.</li> </ul> <p><br /> <strong>Как трябва да се храните при химиотерапия?</strong><br /> Пациентите, които са в процес на химиотерапевтично лечение, трябва да се хранят много добре. Теглото трябва да бъде нормално и да се поддържа, и да се приема богата на протеини и калории храна, колкото да се предотврати разрушаването на телесните тъкани. Особено в този период здравословното и балансирано хранене е много важно по отношение на контролирането на страничните ефекти от лечението, предпазването от инфекция и ускоряване зарастването на нормалните тъкани, които са неблагоприятно засегнати от лекарствата. &bdquo;Доброто хранене&ldquo; означава прилагане на програма за балансирано хранене, която включва всички хранителни вещества и това се отнася не само за пациенти с рак, но и за здрави хора.</p> <p><br /> <strong>За какво трябва да се внимава при здравословното хранене по време на химиотерапията?</strong></p> <ul> <li>Не консумирайте опаковани готови или замразени храни.</li> <li>Избягвайте преработеното месо и месни продукти (като салам, кренвирши).</li> <li>Избягвайте дълготрайни (приготвени с UHT техника) мляко и готови плодови сокове.</li> <li>Старайте се да консумирате зеленчуци и плодове, подходящи за сезона.</li> <li>Ако нямате проблеми с храносмилането, консумирайте 1 чаша мляко на ден и толкова кисело мляко, колкото желаете (особено домашно кисело мляко).</li> <li>Не яжте прекалено сладки и сиропирани храни.</li> <li>Включете бобови растения като нахут, леща и булгур в поне 3 хранения седмично от вашата диета.</li> <li>Особено богатите на протеини храни, ги консумирайте без да ги пържите и опушите.</li> <li>Рибата е важна храна. Сложете риба на масата си поне един или два пъти седмично.</li> </ul> <p><br /> <strong>Какви хранителни вещества трябва да се съдържа ежедневната хранителна програма?</strong><br /> 1. Зеленчуци и плодове: по две порции<br /> 2. Месо, пиле, риба, яйца: 3 порции<br /> 3. Зърнени храни: 4 порции<br /> 4. Мляко и млечни продукти: 2 порции<br /> 5. Течности (с изключение на чай и кафе): 8-12 чаши.</p> <ul> <li>Няма нужда от прекомерен прием на витамини при хора с достатъчна и балансирана диета. Някои витамини и антиоксиданти могат дори да взаимодействат с лекарствата за химиотерапия.</li> <li>Можете да се консултирате с диетолог за по-подробна информация относно храненето.</li> <li><strong>&nbsp;Специално храните, които не трябва да консумирате, са ГРЕЙПФРУТ и КОПРИВА</strong></li> </ul> <p><br /> <strong>Каква е ролята на техниките за допълваща и алтернативна медицина при лечението на рак?</strong><br /> Най-важният дискурс на практикуващите алтернативна или допълваща медицина е, че съвременните лекарства са синтетични, те причиняват повече вреда, отколкото полза на пациентите, докато естествените продукти са по-безопасни и предлагат изцеление на пациента. Не трябва обаче да се забравя, че повечето от съществуващите лекарства се произвеждат чрез труден процес, постигнат вследствие на многократно преминаване на растенията и морските дарове през различни етапи на изпитване. Ефективните лекарства са одобрени от международни организации и пуснати в употреба. Не е възможно всички тези начини да бъдат преодолени от специалистите по алтернативна медицина. Освен това трябва да се има предвид, че някои билкови продукти могат да взаимодействат с лекарствата за химиотерапия и могат да доведат до негативни последици, чрез намаляване ефективността на лечението или увеличаване на страничните му ефекти. Ето защо, ако обмисляте или използвате такива лечения, непременно, информирайте Вашия лекар.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

ИМУНОТЕРАПИЯ

<p><strong>КАКВО Е ИМУНОТЕРАПИЯ?</strong></p> <p>Имунотерапията е подход от ново поколение за лечение на рак, който има за цел да даде възможност на тялото да победи рака чрез активиране на имунната система. Имунотерапията, която има по-малко странични ефекти от химиотерапията и целевите интелигентни лечения, създава памет в имунните клетки и осигурява по-добри, дългосрочни и постоянни реакции.</p> <p>Целта на имунотерапията, която е един от подходите за лечение от ново поколение, е да реорганизира имунната система и да даде възможност на тялото само да победи рака. Докато ракът се развива, той използва много механизми, които пречат на имунната система да реагира и да я унищожи. Терапията, използвана в имунотерапията, осигурява ефективно лечение чрез инхибиране на тези механизми и укрепване на имунната система срещу раковите клетки. Имунотерапията е по-ефективна и има по-малко странични ефекти от химиотерапията и целевите терапии.</p> <p>В човешкото тяло има много клетки, които се борят срещу рака. &quot;Т-клетките&quot;, които се намират в човешката имунна система и се наричат &quot;клетки войници &quot;, унищожават до голяма степен раковите клетки. Но активността на тези клетки, борещи се с рака е до някъде, група ракови клетки оцеляват след тези атаки и показват устойчивост срещу Т-клетката. Всъщност някои клетки в тялото, в хода на нашето ежедневие се превръщат в туморни клетки, като предават съобщението, че те не са &bdquo;чужди&ldquo; за клетките- войници, спасяват се от унищожение и потискат имунната система. В този момент се активира имунотерапията, известна още като имуно-медиирана терапия. Целта на лечението с имунотерапия е да премахне този натиск върху имунната система и да насочи клетки в човешкото тяло, борещи се с раковите, към раковата тъкан и по този начин да лекува болестта.</p> <p>Най-важният проблем при химиотерапията и целевите терапии е, че отговорът на лечението не е постоянен. Лечението с имунотерапия може да осигури много по-добри и дългосрочни отговори от химиотерапията и целевото интелигентно лечение. Имунотерапията осигурява този постоянен отговор чрез създаване на памет в Т-клетките на имунната система.</p> <p><strong>КАК СЕ ПРИЛАГА ИМУНОТЕРАПИЯТА?</strong></p> <p>Имунотерапията насочва тези борещи се с рак клетки в човешкото тяло към раковата тъкан и по този начин лекува болестта. Имунотерапията има много различни видове лечения, като лечение с клетки и ваксини, което може да се проведе в здравен център, лекарски кабинет или амбулаторно.<br /> В днешно време, когато става въпрос за имунотерапия на рак, първо се сещаме за регулаторите на контролните точки. Тези лекарства за имунотерапия активират клетките на имунната система, като блокират функционирането на молекулите на клетъчната повърхност, наречени PD-1, PD-L1 и CTLA4. При някои групи пациенти се прилагат и химиотерапия в комбинация с два различни инхибитора на контролната точка или имунотерапия.<br /> Имунотерапията може да се прилага при пациенти с рак, както следва:<br /> <strong>Венозно (Интравенозно - IV):</strong> Имунотерапевтичните лекарства, както и химиотерапията, могат да се прилагат интравенозно, чрез серум. Имунотерапията, прилагана чрез серум, е по-лесна от химиотерапията. Лекарствата за имунотерапия, прилагани интравенозно в кръвта, се свързват с рецепторите на повърхността на раковата клетка. След това започва борбата на организма срещу раковите клетки. Тези средства, дадени под формата на серум, могат да се прилагат на <strong>интервали от 2-3 седмици.<br /> През устата (орално):</strong> Имунотерапията е под формата на хапче или капсула, която се поглъща.<br /> <strong>Кожно приложение: </strong>Имунотерапията може да се използва<strong> под формата на крем</strong> за рак на кожата, който се диагностицира много рано.<br /> <strong>Интравезикален (вътре в пикочния мехур):</strong> Имунотерапията се прилага директно върху пикочния мехур.<br /> &nbsp;</p> <p><strong>ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА ИМУНОТЕРАПИЯТА</strong></p> <p><strong>Колко е продължителността на лечението с имунотерапия?</strong></p> <p>Честотата и времето, за което ще се приема имунотерапията варира в зависимост от вида и прогресията на рака, вида на имунотерапията, как тялото реагира на лечението и цикъла на лечение, който трябва да се прилага. Някои имунотерапии се дават на цикли. Цикълът включва период на лечение, последван от период на почивка. Периодът на почивка дава на тялото възможност да се възстанови, да отговори на лечението и да създаде нови здрави клетки.</p> <p><strong>Имунотерапията има ли странични ефекти?</strong></p> <p>Имунотерапията показва по-поносими странични ефекти в сравнение с химиотерапията и целевите терапии. Страничните ефекти, наблюдавани при химиотерапия, като гадене, косопад, ниски стойности на кръвта, слабост, са минимални при имунотерапията.<br /> При имунотерапията се наблюдават по-леки странични ефекти като ендокринни нарушения, диария, кожен обрив. Освен това, макар и рядко, могат да се наблюдават странични ефекти върху опорно-двигателния апарат, бъбреците, нервната и сърдечно-съдовата системи.<br /> &nbsp;</p> <p><strong>По какво лечението при имунотерапията се различава от химиотерапията?</strong></p> <p>Химиотерапията действа, като взема на прицел структурите, разположени в ядрото на раковата клетка. Разрушава тази структурата и елиминира раковите клетки. Целта на лечението с имунотерапия е укрепване на имунната система, задействане на борбата с рака, т.е. тялото само да победи рака.</p> <p><strong>При кои пациенти се прилага имунотерапията?</strong></p> <p>Понастоящем имунотерапевтичните лекарства се използват най-вече в напреднал стадий (метастатичен) рак. Заедно с това е ефективен и одобрен в ранния период при лечението на злокачествен меланом, вид рак на кожата. Имунотерапията продължава да се използва широко при тумори в ранен стадий, особено в пред- и следоперативния период.</p> <p><strong>Прилага ли се имунотерапия в Турция?</strong></p> <p>От видовете имунотерапия, имунотерапията имунни инхибитори на контролни точки започна да се прилага през 2018 година в Турция за възстановяване на пациенти, диагностицирани с метастатичен злокачествен меланом, напреднали бъбречни тумори и ходжкинов лимфом. Имунотерапиите могат да се прилагат в медицински онкологични центрове за други видове тумори чрез издаване на специални разрешения.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Всички методи на лечение
Социална медия
Онлайн помощ Запази час